Булгаргаз е в криза
Държавната компания е във финансова криза от началото на 2008 г. Значителен принос за това има подписаният в края на 2006 г. нов договор с руския монополист "Газпром", научи Mediapool от източници, близки до компанията.
Договорените от бившия министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров клаузи в новия контракт предвиждат плавно повишение на цените до 2013 г. През това време постепенно отпада бартерът, при който според предишното споразумение България получаваше газ вместо транзитни такси. Сега страната вече трябва да плаща за част от суровината, а от 2013 г. ще плаща за всички количества.
Плащанията на тарифите за транзит не отиват в преносния оператор на холдинга "Булгартрансгаз", а в търговеца "Булгаргаз", който реално е сключил договора с "Газпром експорт". "Булгаргаз" отстъпва около 40% на оператора, но останалите постъпления от транспортирания през територията ни руски газ реално потъват в търговеца.
Според сегашния енергиен министър Петър Димитров с тях са субсидирани загубите на "Булгаргаз" от продажните цени за вътрешния пазар, които от началото на 2008 г. се орязват значително от ДКЕВР в сравнение с поисканите от газовата компания.
Преди две седмици министър Димитров каза, че транзитните такси ще минат към "Булгартрансгаз". Така ДКЕВР ще бъде принудена да отчете по-ниските приходи и да даде исканото увеличение. Денчев обясни, че прехвърлянето на таксите от едното дружество в другото не може да стане толкова просто. Това трябва да се съгласува с "Газпром", тъй като реално договорът е сключен с "Булгаргаз" и в случая става въпрос за смяна на субектите по контракта, коментира шефът на холдинга.
Любомир Денчев заяви, че драстичната разлика в цената на природния газ, получавана на входа на страната, и тарифите, определяни от ДКЕВР, изяжда транзитните приходи и печалбата на холдинга. България получава суровина по три договора - с "Газпром експорт", "Овергаз" и "Винтерсхал" (и трите контролирани от "Газпром").
През октомври 2007 г. Министерството на икономиката и енергетиката реши да остави дивидента за държавата на разположение на холдинга, за да компенсира той загубите, които търпи заради притисканите от ДКЕВР цени за вътрешния пазар. През тази година подобни мерки не са предприемани. В газовата компания нямат индикации дали механизмът може да се приложи отново, за да се избегне формирането на загуба.
Денчев обясни исканото сега близо 37% поскъпване на газа със задържането на цените от ДКЕВР повече от година. По думите му, проблем е формулата за изчисление на природния газ, която включва усреднените цени на петрола за 9-месечен период назад от датата на изготвянето на заявлението, докато за долара се взема средното ниво за 30 дни назад. Така при сегашното предложение на "Булгаргаз" не може да се постигне реален ефект от поевтиняването на барела през последните седмици. В същото време са хванати точно силните нива на долара.
Денчев не се ангажира с отговор на въпроса защо договорът, подписан в средата на декември 2006 г., е сключен с "Булгаргаз", след като вече беше ясно, че държавната компания трябва да раздели дейностите си по търговия и пренос, съгласно европейската газова директива. Ясна беше дори структурата на газовия холдинг, макар тя да стана факт чак през 2007 г.
Контрактът бе подписан от тогавашния главен изпълнителен директор на "Булгаргаз" Кирил Гегов, който сега е съветник на директорския борд, и зам.-министъра на икономиката и енергетиката Валентин Иванов (ДПС), който е председател на надзора на газовата компания. Румен Овчаров, който договори клаузите с "Газпром", заменили предишния контракт до 2013 г. с обвързаност до 2030 г., не е парафирал документа.
Първите косвени жертви на кризата с "Булгаргаз" са топлофикациите. Тя ще има и политически последствия, тъй като остава открит въпроса кой ще понесе отговорността. Министър Димитров е готов да задвижи процедура по прехвърляне на част от държавния дял в "Топлофикация - София" на Столична община, откъдето все още обсъждат тази възможност.
