България и световната ликвидна криза

Повечето от нас помнят кризата в годините 1997-98 г., която предизвика както банкови фалити, така и фалити за една част от предприятията в нефинансовия сектор на икономиката. Друга част ограничиха своите инвестиции и в резултат освободиха производствен и кадрови капацитет. С други думи икономиката функционираше под равнището на своя потенциал, което създаде възможности за бързо наваксване и големи печалби, поради относително ниската цена на труда, поддържана от значителния брой безработни.

Така се създаде поле за екстензивен растеж на икономиката, тоест основан на оползотворяване на съществуващите трудови и капиталови (машини, обороудване и т.н.) ресурси.

Генератор на икономическото развитие в страната след кризата през 1997 г. беше навлизането на чужд капитал по линията на преките чуждестранни (и портфейлни) инвестиции, както и на чуждестранните заеми. Мотивацията на притока на този капитал бе намаляването на инвестиционните рискове в страната, породено от стабилизирането на макроикономическата обстановка след въвеждането на Валутния борд, неколкократните повишения на кредитния рейтинг на България, както и на извършване на редица структурни реформи, най-важната от която бе приватизацията на държавни компании. Друг фактор, примамващ чуждото спестяване (капитал), бе потенциалът за големи печалби, породен от сравнително ниската база.

В условията на Валутен борд притокът на чужда валута означава повишаване на паричната маса в обрaщение правопропорционално на фиксирания валутен курс на лева към еврото. Как това обаче се отразяваше върху икономиката?

Макроикономическата теория изразява икономическата активност чрез следното уравнение на размяната:

1) M x V = Q x P,

където M представлява паричната маса в обръщение, V е скоростта на обръщаемост на парите в номинален БВП, Q е физическият обем на реализираните крайни блага, а P е тяхната пазарна цена (средната цена).

С други думи уравнението ни казва, че общата сума на «похарчените» пари в дадена страна (M x V) е равна на общата сума на получените пари за производство на блага в същата страна (Q x P).

Допускайки, че V е константна величина и решавайки горното уравнение спрямо M, то:

2) M = Q x P
               V

Или с други думи номиналният размер на Брутния вътрешен продукт (Q x P) зависи от паричната маса в обращение, която пък зависи предимно от чуждите инвестиции и заеми.

Увеличаването на притока на чужди инвестиции и заеми води до нарастване на M (съгласно условията на Валутния борд) и при константна обръщаемост на парите V, всичко това резултира в нарастване на Q x P, тоест на номиналния БВП.

В условията на непълна заетост на факторите на производство, тоест тогава, когато икономиката функционира под равнището на своя потенциал, нарастването на M, тоест на платежспособното търсене, резултира първоначално в нарастване на цените (P) от частта Q x P, (тоест на номиналния БВП), тъй като те са по-гъвкави от производството, като в дълъг срок това увеличение на търсенето и цените мотивира създаването и на повече Q (реалния БВП). Последното е възможно именно, защото има незаети ресурси (машини, работна ръка), с които да се произведе пределен продукт Q.

По отношение на съществуващите активи – недвижими имоти и ценни книжа, първоначално пазарът реагира с растеж на цените им и нарастване на рентабилността от инвестициите в тези активи. На един по-късен етап (дълъг срок) станахме свидетели на бум в строителния сектор и бум в набиране на средства през борсата (увеличения на капитала) и съответно спадане нормата на печалбата от тях.

Така, за близо десетгодишен период на реформи и екстензивен растеж (на оползотворяване на съществуващите неизползвани ресурси) от 1999 г. до края на август 2008 г. паричната маса в обръщение по данни на БНБ нарасна 4,5 пъти до 28,1 млрд. лв., номиналният БВП за перода 1999-2007 по данни на НСИ се увеличи 2,4 пъти до 56,5 млрд. лв., а реалният БВП регистрира нарастване за същия период от 1,54 пъти (от изчисления на база данни на НСИ). От своя страна безработицата падна от около 20% през 1999 до по-малко от 6% към края на август 2008 г.

Освен че бяха оползотворявани съществуващите производствени мощности, успоредно се създаваха и нови такива (което пък същевременно увеличаваше и потенциалния БВП) – завода Шишеджам край Търговище, Либхер край Пловдив, завода за резервни части на Монтюпе в Русе...

Прочетете повече от Инвестор.БГ